Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

България все още не разполага с ясна енергийна стратегия до 2050 г.

Загубата на рентабилност на въглищните централи създава пространство за развитие на ВЕИ, от което трябва да се възползваме, посочват от „Грийнпийс“ в доклад

България все още не разполага с ясна енергийна стратегия до 2050 г.

Снимка: Qilai Shen/Bloomberg

Кризата, предизвикана от COVID-19, е знак и генерална репетиция за онези заплахи, като унищожаването на природата и промените в климата, които са били причинени от човешка дейност. За да научим уроците от нея, трябва да узнаем как се проваляме, но и как успяваме като икономика и общество. 

Още по темата

Климатичната криза допълнително влошава проблема, свързан с пагубното свръхоползотворяване на природните ресурси от човека, тъй като затоплянето помага патогените да се разпространяват в нови региони, а унищожението на хабитати, както при катастрофалните пожари в Амазония и Австралия, прави биоразнообразието и човешкото население по-уязвими, изтъкват от „Грийнпийс“ – България в своя доклад „Завръщане в бъдещето“.

Според тях прогнозите, свързани с климатичните ни неволи, не са розови. Ако човечеството допусне глобалното затопляне да надхвърли заложения праг в Парижкото споразумение от 1,5 градуса по Целзий над нивата от прединдустриалната епоха, това би изложило 410 млн. души по света на тежки суши и над 65 млн. души - на унищожителни горещи вълни.

Ако глобалният термометър отчете повишение от 2 градуса, ще бъдат зачеркнати над 1,5% от продукцията на световната икономика във всяка година след 2050 г., като практически се елиминира целият очакван годишен ръст. Ако не спрем емисиите и светът се затопли с 3,6 градуса през 2100 г., каквато е тенденцията към момента, може да бъде отчетен и в пъти по-голям икономически спад, предупреждават от „Грийнпийс“.

За сравнение – към момента се очаква, че пандемията от COVID-19 и ограничителните мерки ще съкратят въглеродните емисии с 8% за 2020 г. – колкото е нужно за изпълнението на Парижкото споразумение, но на цената на свиване на глобалната икономика с 6% за годината.

Кризата, предизвикана от COVID-19, е и генерална репетиция за онези заплахи, като унищожаването на природата и промените в климата, които са били причинени от човешка дейност. За да научим уроците от нея, трябва да узнаем как се проваляме, но и как успяваме като икономика и общество.

Въздействие на пандемията върху икономиката на България

Щетите от кризата засягат някои от най-неустойчивите сектори, но костват доходите на много от най-уязвимите работници и фирми в обществото. „Нискодопирната“ икономика може да осигури нисковъглеродно бъдеще, изтъкват от „Грийнпийс“ в своя доклад.

Щетите за икономиката от вируса и наложените ограничителни мерки са реални и техният мащаб е сериозен. Според Националния статистически институт за първите 6 седмици от извънредното положение, от 16 март до 26 април 2020 г., официално са регистрирани над 105 000 безработни, увеличение от три пъти в сравнение с предходния 6-седмичен период. Рейтинговата агенция Fitch предвижда отрицателен ръст на българската икономика от порядъка на 5% за 2020 г. – рязък срив, сходен с очакваното за повечето европейски държави, които са засегнати от вирусната криза.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари ()


Още от Анализи
Близнашки: Имунитетът на президента не е абсолютен